Не винаги да си единствен и неповторим
в този потъмнял свят,
претъпкан с криви огледала,
е комплимент или повод за усмивка и радост.

Всъщност в повечето случаи е пълно без_умие.
Неудобно и остро врязващо те
в рани, крепости, различия и стени.
Особено ако болката не успее да те уеднакви...

Да те препъне още във коридора
с празно ехо, отекващо от стъпките на отминаващото и пренаситено време,
притискащо те от всички страни
към прага на Самотата.

Иронично, нали?....

Като брашно преди замесване преситеното време изсети в най-фино сито. От него своята свещена пита омеси. По залъче от нея ехо гладно ще заситиш и болката сама ще си отиде, разбрала своята ненужност и невъзможност с друг да те уеднакви. Оставаш си единствена, неповторима Ти. А самотата пристан е където се възраждат чистите души в срещи най-невероятни и от друг непостижими.

още от сутринта видях коментарът ти, Елена, и няколко пъти влизах да го пусна и отговоря, но не смогвах от работа.

Истина е казаното от теб. И различието е разнообразие, тоест богатство.
Освен когато някой много близък ти се стори за нещо непознат, или в даден момент почувстваш чуждота спрямо някой, който е част от теб, едно с теб, сраснал се с теб - тогава е болка. Останалото е учене и отстояване. Без маски. Докато се оформяме до напълно себе си. Дори това да е нещо като лудост на общия фон. Безумство.
Но и друга гледна точка има: лудите, лудите да са живи! Защото често нормалното е дълбоко сбъркано, сиво и фалшиво, за да е удобно и лесно. Особено когато се разчита единствено на видими, повърхностни критерии и начини за възприемане.
Хората са хиляди пъти по-големи; в терабайтове повече, като информация; и пълноспектърно по-многоцветни ОТВЪТРЕ, в сравнение с онова, което се вижда отвън и на пръв поглед. Хората са цели вселени, в които има или може да има всичко. Но само определени светове са съвместими или могат да се допълват взаимно, вместо да си носят разруха. И това е изпитанието и смисълът - как въздействаш, какво и кой въздейства на теб. Но първо трябва да разпознаеш онези светове, част от които носиш в себе си и в които познаваш свои кътчета. Познаването. И обменът. И да не се изгубите.

Исках и други неща да кажа, но не ми тече мисълта от умора тази вечер. Ще останат за друг път :)

В езикът ти, в думите ти, има вълшебство!