Сам виждаш,  безредие цари,  когато отклониме  взор встрани.
  Безлюбовие, хаос, страхове и лъжи. Тъмнина, лицемерие, похот и лъст, гняв и мъст, мръсотия и дим, са превзели човекът, спъвайки всякакво възрастяване. И потиска. С неверие. И със липса на вяра.   И души. На парцали. Се лутат. Залисани. В свои дребни неща, имитирайки истини.
  Затова съм отправена надалеч, нависоко. Недокосната. Странна.  Непозната. На Тук. 
  Неподвластна. Почти. Без седло. Без юзди.  Със свободни криле. Преминаваща. Временно.   В този свят без Небе. Без достатъчно цветове.  Зависим единствено от хартия, локви и камъни. За да си мисли, че диша.
  Укротен. Тираничен.
Обсебващ. Фалшив. Ако му се оставиш...
Ако се подчиниш.   Не позволявай нито за миг да преклониш врат пред безпощадния свят.
  Не му давай да скопи коленете ти,
така че да разберат
как да се сгъват. Съкрушено. Покланящо. Докато се окажеш обгърнат от бездните.
  Това запомни. Може би всичко друго е за забравяне.