Чета
за дъното на мистичния океан.
Днес там всичко било солено и гладко,
нашепвало кратко за отминалите епохи:
войни, добро, зло, сливания,
слава, мъдрост и сила,
любови, радост, нещастия,
алчност, утихнала ярост,
предателства и приятелства,
свобода или власт.
Каменни спомени.
Вайликсите се оказали бързи,
безмилостно прецизни и точни.
Виманите изостанали,
което им коствало оцеляването.
Толкова много желания,
а сърцето е само едно.
Лунна пътека, докосната. Трепнала.
Движение. Кръгове. Прилепване. Светове.
7 града. 7 жреца. 7 царе.
Безброй парчета мечти. Седем.
Титанична империя.
Цивилизации,
сгромолясани в прах.
Поглед в бъдещето
с осъзнатост от миналото.
Ще избера, както винаги
това, без което не мога.
Саморасли могъщи криле.
Орлови.
Много Вятър.
И без дъно небе.