Търпи и ти...
Измолвам още Сила.
Процесът е полезен.
Изграждащ, колкото болезнен.
Нарича се всепълно освещение.
Бисерораждане. Кристализиране.
Устояване сам,
в проломът,
притиснат и пред Лицето Му.
Странен вид хипердоверие.

Помни, че лично Бог
разравя и оформя.
Разчиства камъни
от нивата-сърце.
Изкоренява
стари бурени и корени,
прорасли неусетно до дълбокото.
Издирва и полага още малките съкровища.
Смекчава, побеждавайки природата.
На гордостта.
Събира шепа глина посред тлен и прах.
И именно във нея
може да въз_дъхне.
По-натам.
Когато Му откликнем истински и съвършено.
Когато сме готови.
Реално и практично,
вместо предимно с желания и думи.

А след това едва
ще заоформя истината в длан,
онази,
която Му е нужна,
да сътвори от нас,
наподобяваща заветен символ
и знака за безкрайност и единност.

Покланям Му се, че разчупва рамките,
в които се самоограничаваме.
И че не се отказва
дори когато ние, облъхнати от плътското, го правим.

Горчи задъхано
от всичките изкарани неща, нали?

Но нека не преставаме да Му благодарим,
защото няма друг процес
за освобождаване на мястото
от всичко наше.
Това е начинът
да разшири пределите ни.
Така
премества граници и шатър,
разпъвайки сърцата,
за да посее повече и повече от Себе Си.

Не давай
първородството, което е мечтата Му.
Не сме Исав.
На нас ни трябва
и ни дава
от Неговата вяра,
боравеща със Неговите начини, места и цели.
Във Неговите времена.
Чрез жаждата за Него, Него, Него...
И милостта
да не отпаднем,
въпреки това, което представляваме
или не ни достига.

Не пускай Факлата,
докато
не стане неразривна част от теб
и пръстите ти знаят да воюват,
залепвайки за нея,
и силите на Мракът се разбягат
пред славата Му, бликаща навред.

Останалото вече притежаваш.
Чрез Вятъра.
Пусни Го да издуе всичките платна,
а руля е пристегнат не с лиани,
а с тройното въже,
за двата края вързано за Вечността.

... И движим се
посред Реката,
извираща от Трона,
ако устискаме, внимавайки със всички сили
да не престане да тече,
понеже щом тече,
то значи изцелява в даването си.
Опасно е
да не премине в блато.
Запушено. Затворено. Затлачено.

Пази се:
от умората!
Да те надвиват страховете!!
Да се щадиш
(понеже Бог обича лудите. Непестеливите.
Накратко анормалните.)!!!
И от убийцата Невяра!!!!!

Неспирно Бог и аз сме с теб!
Всепобеждаващо.