Хергелето не спи. Бди. С изпръхнали ноздри от кадифе. С твърди копита, стаяващи вятъра. С кожа, запомнила древните кръв, пот и сълзи.  С хълбоци, не забравящи познати пети, колчан и стрели.  С безсмъртни опашки, защото дори отсечени,
се трансформират на знаме.
На жезъл, проводник за свещена оренда.   Хергелето се топли с взаимност. От гората наблизо ухае на огън, сено и кафе. Лумват палещи спомени за безпределни поляни.  За оранжева топка в небето. 
За песента на растящи цветя. За живот до кресчендо. Код от друг свят. Свой език. Форми. Феромони. И цветове.   Хергелето отваря очи. Би могло да се спусне неудържимо и диво. Или да устои. Стягайки жили.
Събирайки сили и трепет за последния напън. В устрем към вододела. Преди. Някога. Съм. Винаги. Или не.   Едно аутодафе?

С хергелето будувах. Оранжева топка световете незрими откриваше.Чух песента на цветята - тя кладите жертвени срина.

Днес за пръв път надникнах при теб, рано-рано, и цял ден носих от твоите искри, защото са ми като спомени (впечатли ме Орфеевото ти огнено чудо! И не само.) А сега коментарът ти подсказва, че навярно и ти си срещнала пламъче от теб тук, при мен. Чудно нещо е творчеството, споделянето и душите, нали...

Благодаря ти за сензитивността!
И, да, нежността и обичането, могат да платят и най-високата цена, и са несломими.
Бъди! Най-важното време. Сега :)

За красивото духовно докосване. Нека го имаме.

и да е благоуханно.
Имай цветен и вдъхновен ден, мила!

ти истината, Николай: никога

Потърси твоята благоуханна любов.