Искаше просто тялото ѝ. Не за друго, а за да запълни онази липса в себе си, останала от стара рана.

Не искаше да обуздава копнежът да му принадлежат и да принадлежи на някой завоюван.
Някой, който го принуждава да се издига над себе си, да се надскача, въпреки болката от това.

Искаше да я притежава. Да сложи отпчатъци по нея и в нея. Да (я) победи. Да я покори. Необузданата.

Докато я правеше своя, загуби чистотата ѝ, съществената част от нея. Същността. Раздра идеали, вяра и стремежи. И загуби душата ѝ. Най- скъпото, най-ценното.

 
А можеше да я има. Изцяло. Всячески. И завинаги.