По краищата на светлото
обикновено има нюанси.
Поради светлосенките

 
Чакам.
Търся.

(От един стар коментар, леко перифразирано)
Тя
идва,

Движа се
между световете. 
Между живите и мъртвите.

 Къде е дъното на зениците,
(където ми харесва да заспивам),
и колко ли е светло там, 

Трудно се уча да се отказвам и губя, признавам.
Дори когато се случва
измислям смисъл да се сражавам

Чучулига
с прибрани криле,
стихнала като мъничка тайна

А слънцето се бори
яростно
по блясък, без да пести лъчи

Към заглавието: От ъгъла на 42°40" с.ш. и 23°18" и.д. - откос към най-студената част, пресечена с изгревът...
 
Сякаш почувствах или видях квадрат в квадрат. С различни форми и цветове. А ъглите (които са 4 на брой, колкото са посоките...

 
Какви химери са емоциите!
Даже равносметките.

Харесвам вълците
(обаче не колкото орлите и конете!)
Като животни.

Какво бях?
Откраднатата
подарена

Кълн.
Това не е ли бившо сухо зрънце.
Безплодно и кораво.

Не винаги да си единствен и неповторим
в този потъмнял свят,
претъпкан с криви огледала,

Под стъпките ми ражда се роса.
Блестящи малки капки, окъпани във светлина
чрез болката.