Той.

"Paris at night" – Жак Превер

Три клечки кибрит – една подир друга запалени 
в мрака. 
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.

 

                       Тя (да кажем Аз)

 

                                         Три мигновени докосвания.
                                         Взрив. Зад клепачите

                                          Веднъж, когато те открих.
                                          Втория път – (о)познах истинската ти същност.
                                          Малко вляво.
                                          На третия – настаних се в душата ти.
                                          Там. Някъде. Вдълбана и запечатана.
                                          Цветна частица в средата на мрака и светлината.
                                          Бях. Съм. Оставам.

 

         (22.04.2011 г.) 

Интересен стихо-диалог с Ж. Превер!...

Мъжете и жените обикновено търсим и виждаме различни неща в другия. Или просто едно и също, доловено от различен ъгъл...

Хубав ден, приятелю! :))

... Цветна частица в средата на мрака и светлината.
Бях. Съм. Оставам... Красиво ...
Хубав ден !

Зарадва ме...

Красиво-благоуханен ден ти пожелавам!

..написаното за него "Той". Добре казано. Даже не може по-добре. Напомня ми корейско шиджо май се казваше.

пък и вие като мъж не може да не го разберете, м-р Грийн :)))

И, да, има мелодия и ритмични стъпки в самия му стих. Не знам как би звучало в оригинал, относно сравнението с шиджо.

Усмивки :))

Три клечки кибрит
едновеменно запалени
изгарят душата ни
в плен на истинска
БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ!

може ли да осветяват, вместо да изгарят :)))

Като три клечки кибрит
Отец, Син и Святия Дух,
осветяват
със Себе Си
прежаднявалата ми за Него душа,
освобождавайки ме
да имам, нося и понеса
изригващата непреодолима и всепроникваща,
така присъща Му,
Божествена Любов -
и искра по искра,
докато крача към Бог,
това ме въздига! :))

ти винаги си имала способността да се запечатваш :) Знаеш ли защо? Заради искреността и чистотата в чувствата и мислите си. А с думите си взривяваш! Знаеш ли, от теб съм научила много неща и се радвам, че някак /помниш ли :))))/ се срещнахме...А онези, които не те познават, само могат да съжаляват...
А тези постинги, които пускаш отново, ме връщат в онази ядрената ера, с която ще те запомня завинаги!

Хубава вечер! :)*

и не го виждах (хем съм си сложила лещите), и точно преди да проклетисам блогърските бъгове, а то било заради несвикването ми с гадната модерация, та... ето ме тук.

Ти ме шашна...

Благодаря ти, че си ми приятелка, и то такава. И те прегръщам. Обездумях направо :*

ПП: Няма нищо случайно, слънце, нищичко...

..е корейска поезия залагаща на природата, любовта и усещането отколкото на рими. По-скоро е поетично изразяване на чувствата, които те вълнуват в момента. Страшно ми харесва, особенно ония старите автори, на които дори не се знае името.
П.п. Шиджо може да се сбърка със соджо. Балкан разлика има :).

но след вашето пояснение, схванах.

Мисля, че е голямо предизвикателство да се изразиш или да изразиш емоция или идея с малко думи... Затова от време на време се самоограничавам да пиша кратко, но ми се случва рядко. Макар че улучването на ключовите думи дава много повече възможности за интерпретация и влагане на свои, лични неща от страна на читателя, което обикновено допада повече, защото четящия го схваща като нещо далеч по-близко, по-свое и... някак не изконсумирано и обяснено, неразчепкано докрай.