Какви химери са емоциите!
Даже равносметките.
Идеите. Борбите. Разни мнения.
Щом с дума само, хем далечна и странична,
могат да се пометат, да се изместят,
приети за константи някакви понятия,
до миг преди това държали здраво смисъла.

На тяхно място идват и се смесват
вода и пясък,
болка и вина,
добри въпроси с нежелани отговори,
гняв, неразбиране и самота.

Откривам със нарастваща увереност -
анализите водят до обилни дъждове. До наводнения.
До облаци. До хлад. До схлупеност. До притъмняване.
До задушаване в най-ниското налягане.
Променят атмосферата. И даже климата.
Особено когато разбереш,
че пак си във началото. На нула.

Въпросът се завръща. Изначален.
„Дали ще станеш някога добра?“
Но нулата е нула затова,
понеже ехото отвръща със: Едва ли…

Решението? Изходът? Стратегия?
Заставаш на открито. Без защита.
Изпразваш се от всичко напластено.
И чакаш. Коленопреклонно. Себеизпитващо.
Отпускаш пръстите си да не продължат да стискат
каквото са достигнали и придобили.
След трясъкът на сетната светкавица,
която те разтърсва осветляващо,
изправяш се
и продължаваш.

От нулата поне посоката е ясна. И е една-единствена.



 

"Аз съм най-малката, най-жалката. Никога няма да порасна..." - кахърно влачеше единствения си крак единицата към тъмния ъгъл на отчаянието. Той се оказа зает от издишала пълнотата си нула в едно бездънно "О-о-о-ох...", почти заприличала на единица прегърнала сянката си, готова всеки момент да падне. Най-малката, най-слабата събра сетни сили и я подпря. Изведнъж тъмният ъгъл светна. Без ред чертички, дъгички, камшичета и колелца от останалите осем цифри се надпреварваха в поклони, ръкомахания и сваляне на шапки пред тия двете, сгърчени от ненужност и празнота. Но само те се възприемаха такива. Останалите виждаха царствената Десятка.

мога само да те прегърна. С възторг. И благодарност!
Ех, хубаво е, че има хора като теб. Хубаво е!

да си спомням, че съм току що целунато от земята семенце на бъдеща тревичка. Ако ще ме има, ще ме има. Ако няма, няма. Простичко... като без очаквания...

Да, миличка! Очакванията рядко се сбъдват, а друг път са надминати далеч отвъд самите себе си от действителността. Та и те са субективни, и в този смисъл - ограничаващи. Свободата май е липса на очаквания и условности. И нестрах от всичко ново. В утробата на началото е всяко развитие.

Много ми хареса интерпретацията ти!
А иначе лично за теб: расти, расти, семенце. Ти можеш! <3

Защо ли?
Ами според мене нулата е толкова недостижима, колкото и безкрайността.
Всички сме едни танцуващи единици във вортекса на цифрите, търсещи своята големина.
Какви химери са Емоциите на дефиниралите се, заети постоянно да доказват установената си големина…Скрили са се в хралупа на офиса или научната лаборатория и гледат със страх даже детската площадка.
А ти просто си се залюляла и достигнала до по висока точка… усещането е страхотно, край на ускорението, почти си в Нула безтегловност… следва път надолу и после нагоре до друга търсена Безкрайност… после следва писък на възторг…и радост че се люлееш и забавляваш… бабите са в ужас да не паднеш от люлката, а ти на пук скачаш в пясъка, цапваш в локвата и тичаш към въртележката… тичай… няма да те стигнат :-)

Махалото и люлката си приличат, м? А щом има Чувство - има и Живот.
Емоциите са недорасли чувства. Недоразвити. Затова и могат да принизяват, завличат и объркват. Но за Чувството си струва всичко.

Личи си кой има деца и сам не е забравил детския свят :))
Благодаря ти за този коментар, Лекс!

Стойността не се определя от големината /на цифрите/. От готовността за танцуване е...

Съществува и още как. Даже, когато настане, ти се струва, че друго не съществува :)
Нулата, като състояние, е етапът, в който си в подножието на планината. Горе, високо, гърми и свети. И се чувстваш нищожен, какъвто си. Тъмно е. И сякаш няма никой и нищо, освен теб. Тогава Господ подхваща късчето глина, което си, и те прави на съвършен кръг. Чрез омесване. До без пукнатини. Процес е и тъй като има натиск, изобщо не е безболезнен. Странното е, че ако бяха обикновен грънчар и къс глина, от глината щеше да остава по ръцете на грънчарят. Кал, разбра се. Докато тук е различно. Тук от Грънчарят в топчето глина остават късове от Него. Точно те запълват пукнатини, белези, рани, дефекти. И след оформянето, обновената глина тръгва нагоре. Изкачване, драскане, движение. С някакво свое темпо. Срещайки необходимите препятствия и справяйки се според придобитите сили и умения. Но ако се вземе насериозно, ако се помисли за нещо... едно малко подхлъзване, и ето, че пак е в подножието на планината. Горе, високо, отново има глас като от хиляди води. И така, докато се придобие най-добрата форма. Ако обаче глината изсъхне или се вкорави, става трошлива. Няма повече оформяне. И... край. Както и ако се откаже, ако се предаде. Тогава няма число, което да свърши работа. Няма и безкрайност.
В глината може да има заложени семенца. И да стане почва. Плодородието си е от откликът й. От съставът, който й е заложен и е съхранен. Цял свят може да произрасте, стига тя самата да не набляга на собствените си отделни емоции и настроения, а да гледа отвъд видимото на повърхността, защото светът Там е необятен, а светът тук крехък, освен ако не е осмислен и вдълбочен от едно единствено Чувство, което не е просто емоция. То е най-големият и най-струващият си Урок.

Та въпрос на гледна точка е как възприемаме нулата. А и не може нещо, разпадащо се на безчет много числа, и водещо до безкрайност или себе си, да не съществува ;) Иначе тук изобщо няма математика, естествено.

няма причина да ми благодариш, тъй като горният ми коментар не бе насочен като отговор за теб, затова и липсва обръщение.
Не възнамерявам да водя дискусии с теб, най-малко защото ти, от подаването на пръст, скорострелно развиваш апетити за цялата ръка, а няма как да стане.
Твоят отговор напълно изяснява как различните хора имат различен език, непонятен на онези, които за тях са други :) Тоест - ние с теб говорим на различни езици. Това е неопровержимо доказано в случая с нашето общуване, понеже преди да изтрещиш, бяхме нещо като приятели, и всеки разговор е бил спор, тъй като ние сме противоположни личности, в което пък няма нищо лошо - светът е шарен.

Аз съм далеч от научното разбиране и тълкуване на нещата, животът, състоянието на хората, преживяванията на личността, разбиранията, идеалите, вярата, чувствата, а най-малко - на Бог. Нито искам и да се приближавам към подобна трактовка, а навярно и не съм в състояние.
Като тематика блогът ми е в категория изкуство и поезия, и това не е случайно.

Твоята сила може би е в науката. Защо не си публикуваш в твоят блог неща, от които разбираш? Ще привлечеш хора със сходни на твоите интереси. Можеш да си създадеш своеобразно мини-общество, приятелски кръг. Това е смисълът на блоговете и социалните мрежи. Тъкмо ще е нещо твое, нещо авторско, за разлика от предният ти блог, дето замина, пък и ще разшириш своите хоризонти в избраната от теб посока. Може, също така, да престанеш да живееш в моето виртуално пространство, а това ще е здравословно.

Дерзай и успех!

то пък една уютна обстановка ти създавам точно в моето пространство и именно на теб, мани... Ама инат човек.

А, значи си схванал стихото. Да, така е, не съм добра и не знам дали ще стана. То това окачествяване много зависи от стандарта, спрямо който се съизмерват нещата, разбира се. Та спрямо моя, съм нищо.
Единствената ми надежда е, че Той не спира да работи в мен. Тук обаче не иде реч за двойнствена натура, а за огледално отношение или борба. Природата си ми е една.
Не го казах с лошо, а да не си губиш времето, нито да можеш после да твърдиш съвсем други неща, защото е воден разговор тук. Опит, както знаеш.

като Бог, който не може да дефинираме, нито отречем…, като безкрайността към която искаме да полетим, че да Го достигнем или да намерим нови простори на разбиранията или чувствата си… Така и Нулата е един стремеж и път, но навътре от възприятието ни за Аз – Единицата. Ние всичко възприемаме съизмерено спрямо тази мярка…
   Образно казано и Нулата може да достигнем само като един стремеж и приближение на търсеното и постигнатото от нас Творение… както Бог е в центъра на своето… Но даже и Той се учи от нас… иначе за какво сме му :-))))
   Така грънчаря не се примирява докато не постигне центъра на хармонията на творението си (нулата), и тъкмо мисли че е постигнал съвършения съд, това е тъжен ден за него, застанал на върха на нови хоризонти и предизвикателства….. в безкрайността… и тръгва към тях :-)
   Да има я Нулата… но тя е един Катарзис, тя е нашите щастливи моменти на хармония или тотално страдания… начало на нов път или залюляване на люлката обратно…
   Макар че Николай защити в коментара си моята теза, аз се опитах да съм съпричастен твоята ... А вашето си лично там неразбиране е пример как хората може да имат различия само защото си съизмерват Аза (Егото-Единицата) в различни координатни системи… че затрити от зацапани и непростени емоции…
   Хе… сега може и двамата да ми теглите по една…. аз пък така си разширявам апогея и перигея на разбиранията :-)))

"Да има я Нулата… но тя е един Катарзис, тя е нашите щастливи моменти на хармония или тотално страдания… начало на нов път или залюляване на люлката обратно…" - точно. Това бе идеята и усещането. И с останалото, казано от теб, също приемам.

Имаш интересни разсъждения по отношение на Бог, неконвенционални, но верни в основата си.

Дано не бъдеш разочарован, ама апогея и перигея си няма да разшириш по споменатия начин :))))

Различна гледна точка по отношение на 0 и 1 може да е, ако се погледнат откъм машинният компютърен език, по аналогия със света, човекът и т.н. Все пак комбинацията от нули и единици, в различна подредба, създават целия виртуален свят, в който дори ние тук общуваме ;)

че и Добро и Зло, както и Нещо и Нищо даже. Но са 0 и 1. И пишат/програмират, рисуват, създават и променят цели светове, комбинирайки се по различни начини. Азбука.
Има ток/няма ток.

Няма такова понятие в природата като дефинирано състояния на 0 или 1.
Те могат да бъдат само опростени крайни състояния за да си опишем и обясним Света и Творениерто по крайно опростен начин... Даже и една халограма описана с 0-1 има повече информация от Бинарното ни мислене... Не се усещаме как несъзнателно наричаме нещата само в двете им крайности.... а още по-лошо че ДРУГИ са ни навикнали така....

Света е Вибрация, Трептене, вълни с преходни състояния... даже елементарните частици са такива само когато ги наблюдава Аза ни... (доказуемо и в домашни условия и всеки ден го Виждаме)

Това е голямата илюзия... а щом не можем до 3 да стигнем, какво остава до 9 и пак отначало.... За това децата обичат да се люлеят... преживяват цялата емоция на процеса... не ги четат описан ннаучно, както държим да ги научим ...

с отговори на нулеви коментари? По-добре сготви нещо. Нахрани мъжете си с една вкусна риба.

още да вярваш, че мога да върша чудеса, та да нахраня няколко човека с една риба, Стефане (като в твоя личен ****)
За жалост не е така... Колкото и налудничава да съм.

Мисля, че бъркаш. Даже съм сигурна.