Прочетен: 1503 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.03.2018 08:48
Към заглавието: От ъгъла на 42°40" с.ш. и 23°18" и.д. - откос към най-студената част, пресечена с изгревът...
Сякаш почувствах или видях квадрат в квадрат. С различни форми и цветове. А ъглите (които са 4 на брой, колкото са посоките в света, както и много други неща) са мястото за неприкосновение. Неприпокриването. Войната. Огнените стрели на врагът, когато щита е смъкнат, и те попадат в целта. Опустошително. Всеизгарящо.
Разминаването. Луфта. Пукнатините. Пролуките. Загубата.
Всъщност формите не са чак толкова много.
Личности. Чувства. Области. Препятствия.
Ковящи се и калявани с трясък и огън съдби.
По ъглите се събират сенки и прах.
Осветяват се частично. Едва. Ако изобщо светлината стигне до тях.
Лесно натрупват мръсотия. Остри са. Врязват се, поради което болят.
И създават ръбове, белези и различия.
Ниски са. Като ограда. И разстояния. С всичката отчайваща липса, от която се режа на плътни парчета, когато е сякаш те няма.
Струва ми се,
че любовта
е съвършено кръгла.
Като сълза.
От центъра на душата.
Като слята целувка.
Като песъчинка.
Като цялостна пълнота.
Като прегръдка и всеотдаване.
Като обет.
Като венец.
Като молитва.
Като сърце.
Безконечна.
Като обичам те. В истина.
Която е била, е и остава.
Затова и трябва да е най-отгоре.
Първопоследна.
Да облича и изпълва всичко със себе си.
Като в онзи библейски стих.*
Питам се дали аз и ти,
днес, в този миг,
имаме,
и ако да,
временно ли,
и колко ъгли.
* Колосяни 3:14
мто
ПП: Блогът ми е затворен за коментари.