Прочетен: 2576 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.08.2015 19:03
.
Очите ми са като слънчогледи.
Небето ровят в ярко жълто и издълбават облаци и бури.
Претърсват всичките импулси зад клепачи,
където влизат безпрепятствено.
Изнасят на открито фактите
и не презират тъмнината. Но се оттеглят.
Не са пригодни да живеят
във атмосфера на заблуди и неистини.
Очите ми са като слънчогледи
Понякога се ронят
на палещи светулки
от кадифе и огън, подхванати от вятъра на ранно синьото безвремие.
Не вярвам да се плашиш… Все пак
нали запалват и превръщат в клада
единствено попадайки като искри върху химери,
фалшиви идоли и страхове.
Очите ми са като слънчогледи,
в които слънцето се гледа мълчаливо,
докато семките узреят,
наливайки се със разбиране.
Изпадат
от орбитите на моята вселена.
Даващо.
И някога,
на определеното им време,
покълват и прорастват
под пръстите на светлината
в усмивката, родена в дълбините
на всяка
докосната и слънчогледаща душа,
обтичана със нежен благослов.
Тогава мога да почувствам.
Със очите си.
Как слънцето се гмурва цялото във мен.
Със неизказана любов.
(1.2.2013 г.)
Слово за днес - Откровение 5 глава
Слово за днес - Откровение 6 глава