потръпвам
тревожно
и мислите се провират,
не спират да ровят
в мълчанието,
когато идната систола
ми звучи все по-несигурно…

Стегни се!
Мобилизирай и неналичните сили.
Прави чудеса, ако трябва.
Моля те... Знам, че ги можеш!

Няма нещо,
което да искам за теб повече от това
да знам,
че си щастлив. И те има.