туптящо

на галопи

без стремена

и без юзди

по пръсти

до гръбнака

с обгърната

до лудост грива

във вените

на вихри и табуни

се стрелкат

приказни огньове

от тъмно синьо кадифе

вълшебство

от прошепнати

и изкрещяни

от вятъра

наситености

полепващи по кожата

преди изхвръкването им

на пръски

зад копитата

и завоюващото

покоряване

на нови територии

безмилостно нахлуване

в сърцето

безкръстно назовававане

на всеки воин

със символа на светлината

до ослепителна

и жадна за самата себе си

непокварена

неподвластна

истина

със темперамента

на пълна

свобода

до плач

на колене

единствено

пред силата

на красотата

 

                                       от усещането

На един дъх изпято . Със сила и устрем .
Харесвам такова писане , където няма несигурности , полу (та) , (до)някъде(та) и прочие та-та .
Има само пълнoкръвно и безпощадно утвърждаване в
силата на красотата и светлината !
Запомнящо !

Със сърцето си...