Почти случайно

минаваш по улицата ми,

докато самоуверено търсиш

(себе си, предполагам)

едновременно арогантно и плахо.

Надзърташ в прозорците.

Подраскваш на прага.

Надникваш на пръсти

отвъд плътните вече завеси.

Светлината прозира

макар и не толкова ярко.

Топлите тонове

и материи

се оглеждат

и преоткриват.

Извън...

Дали е Разпознаване?