Запалваш ме.
Понякога.
Със думи.

(Невинаги се справям да ги разчленя,
да разбера и да повярвам
истински ли са,
дали извират нефалшиво
от самият Извор,
или са просто саунд,
на фонеми,
от зад кулисите)

Излъчваш непонятна нежност.
На откоси.
От  противоречия.
Гняв. Его. Всеотдайност. Болка. Неистово желание. Непрежалимост.
И молекули отчаяние (от неустоимите)
Тогава непроследими
нишки се оплитат
на паяжини във сърцето
през онези мигове...

А после...
След запалването
рязко спираш вятъра,
оставяйки ме
на горещи капки восък
да капя във сърцето ти
до пълно стичане...

Дали те ...

 

ПП: Намерих си и песента за този пост...

Всичко най-прекрасно от сърце и душа!

Здравко Спасов

Честит празник и на теб. БУ(ъ)ДИ!

Честит празник!
Бъди...

Любовта е винаги сигурна. Дори да измисля, тя знае.
Тя не е понякога. Тя пребъдва. Чиста и освещаваща.
Тя е нежна. Любовта не може да е груба, стягаща, опаяжиняваща.

Поне сега смятам така...

Честит празник и на теб, светла душице! Свети...

на едно и също място :))

Докато страховете ни пърхат с прилеповите си криле и блъскат в умът и сърцето ни, мракът ще е преобладаващ и няма да чуваш собствената си същност. Но след Тишината, когато резонира и успокои душата ти, намираш пътеката, която води във всички посоки - навън, навътре и нагоре... Тогава дори наклонените моменти се извървяват с фенер в ръка. И в някакъв момент се чуваш. Чуваш Бог. В теб. Безпогрешно. И тогава всички други гласове губят значението си. Хващаш посоката. Вече си силен, екипиран и уверен. И нищо, и никой не може да те спре... Защото си свободен. Да чувстваш. Да действаш. Да си жив.

;) Светъл ден, Адри! Сияйно-светъл...

Ангелът над бездната казва толкова много !
Твоят лирически ми спомни нещо писано от мен преди време , Лу!

Помня , че не бях такъв ,
на слънце ярко бях дете .
Познах страха ,
след туй родих се в тъмнина.
Познах на бунта сладостта,
познах на Змея радостта в кръвта.
Познах във мигове безкрайни
на Рая пътища незнайни...
Познах (за дълго) Ада във скръбта.

И после стана тихо ...
чух Капчука на безкрая
и някакви слова пак в мен шептяха.
Дали на свободата станах новото дете ?
Дали прозореца отворих , или пък врата?

И тъй отнесен, сам увиснах в тишина.....
http://karaiany.blog.bg/drugi/2012/01/03/neutralno-dali-v-major-ili-minor.876345

Много харесах !

Наложи се да пусна коментара отново . Някакъв бъг , очевидно ..бяха два , поради което изтрих втория , но с него и първият изчезна...:))) мистериии...)))

ама... сефте ;)