Постинг
07.04.2018 10:34 -
Път
Чучулига
с прибрани криле,
стихнала като мъничка тайна
посред голо поле,
невзрачна като монета
в степта - Божия длан.
Бездумна, безмълвна
преди да се изстреля Нагоре.
с прибрани криле,
стихнала като мъничка тайна
посред голо поле,
невзрачна като монета
в степта - Божия длан.
Бездумна, безмълвна
преди да се изстреля Нагоре.
Тогава
в средата на човчицата й
някаква огнена сила,
като лъч оживява,
пропявайки
напомняне към старата,
изсъхнала земя,
изпълвайки я със небесни истини
чрез песента на всички чанове.
По лицето на земната прах
се отразяват две сенки.
Бързи и светли.
От една-единствена птичка.
Като сливане.
Пирон, отправен в средата
на небесния свод,
издялан лично от Ръката на Твореца,
където невидими сили
сякаш я заковават.
Но щом песента й
се откъсне и прелее,
освободена от нея
в споделяне,
и проехтява над всичко,
а миниатюрното й сърчице
изпрати свежа, топла кръв
към жили и набъбнали криле -
по острите треви приплъзва малък кръст.
Елбетица.
Слънцето вятърно
в извечно любовно зачатие.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.