като глина
в ръцете на вятъра,
като кал,
полепваща във браздите на дланите,
очертаващи съдбовните линии,
наречени с името ми

като пясък
в душата
до раждането на бисер,
се стичам,
почти нежно, драскащо, сладостно,
на забавен каданс
от отделните кадри нега

като хляб
от препечено хрупкаво жито,
родено от пръст,
до горчивост
засядам понякога,
но засищам,
неизменно засищам
на глътки, трохи и на залци

като пролет, есен и лято
на върхушки, припек и хали
те обагрям
с безчет цветове
до абстрактната истинност

като фотони от светлина,
на карфици
ти пробождам зениците,
но рефлексите отмаляват
от жаждата
да надзърнеш навътре
за  повече
и така аз стигам до теб

като пресътворение
в отсъствието на понятията за време

като стружки и огън
се превръщам отвътре в метал,
вместо в броня
ставам меч, лък и стрела,
до последния удар
на същността

като изстудена вода,
потекла от тясното гърло на стомна,
се процеждам
до отмиване следите от глината,
преминавам през теб
докато вкусът и уханието
изчезнат напълно
до чисто,
до съкровено,
до днес
и до сливане
всичко старо е обречено да се превърне във ново

до оформянето
на изконната същност на любовта,
кацнала
на перото от крилото на лебед,
тръгнал
да се докосне,
да пробие и да потъне
неизбродимо
и безвъзвратно
отвъд вечността

като одухотворена
окаляна шепа пръст,
като омекнала в ръцете на вятъра глина,
се променям
щом знам,
че те има
Любов

някога,
никога,
пак,
в неизбежното винаги

Писано във високото !
Възторжено и страстно. Изстрадано , но останало чисто до най - дълбоките си корени.
И страхотен финал :

"... щом знам,
че те има
Любов

някога,
никога,
пак,
в неизбежното винаги."