прогоних всичките птици.
тичах след тях.
дори размахвах ръце
и ги замерях с черупки от миди,
за да се махнат

по брега
оставяха кръстните им отпечатъци.
по пясъка на душата ми.
и отлитаха
с крясък

а след тях
дълго се взирах,
оставайки по шума от вълните.
слънцето щипеше жарко,
сърдито
във неразбирането му

прогоних всичките птици…

а не исках...
не исках
да оставам сама на брега

аз и следите им.
следи от въпроси.
от човките им,
запитващи
дали ще ме чуят
щом ги повикам.
напролет

а дали ще ги призова…

едва ли

след ятото
вече не виждам
с цялата яснота,
присъща
на предишните ретини,
необгорени от липсата им

прогоних всичките птици

останах
сломена на дюните.
не ми се танцува.
не пламтя.
даже не чувам
собствените си мисли
в бездиханната тишина

и ме няма
без птиците ми,
които прогоних

 

                  
                   (инспирирано от впечатление за не_мои преживявания)

Прогоних ги всички
но една улових
и в клетка я скрих.

И сега си я гледам
с късогледи очи,
ала тя си мълчи.

Веч не иска да пее,
даже спря да яде
може би ще умре.

А не мож да я пусна,
че навънка е студ
духа вятърът луд.

Искам да оживее
кво да правя кажи
и съвет дай ми ти.

Ако се върне - твоя е. Ако си отиде - значи не е било писано и сте се разминали ;)

Ама страшно си го избацал, поздрави :))

Поздрави!

и затова ти харесва :)

Благодаря ти!

поздрав

късно е, другите отляха

вънка е студ

Може би ако оживее до пролетта ще я бъде :)))