Угаснал вятър.
Надясно
във калейдоскопа.
Докосва поотпуснатите
струни без трептене.

Провира се,
на късчета и със усилия,
под закърнели нокти.

Засвирва тихо
с плавни устни
по хармониката.

Подрасква
окончанията изтънели нерви.
Очите му, във хлад облени,
обезчувствени
от пресищане,
сълзят
във безутешие
по летните треви и дъждове.

Опитва със повяване
от пепелта
да стори пламъци.
Но огънят е станал просто въглен.
Във него липсва молекула кислород.

Когато надделеят алчността и егото
брилянта се разпада,
без ъгли и без ръбове,
без блясък и разкош.
До саждите на камък,
вместо
вихрогонните живителни емоции
на истинските живи клетки.

Угаснал вятър
не открива пътя си.
В надоблачното.
Попаднал
твърде много вдясно...
Премазан
между истинско и фалш.
Между преди и безлетежни опити.
Между дъгата и паважа.
Свит в ъгъла,
обратно
на часовниковата стрелка.

Тъжно е , въпреки всичко !
А тази хармоника звучи като обреченост ...помня сцената от филма . Като карма е...

Веднъж се живее и всяко нещо, минаващо през сърцето, трябва да си струва. Ама истински! Да е 101% истинско и единствено твоето нещо, щом оставя следи...

Отговорих ти по-пълно във Фейса. Да не се повтарям.

Енио Мориконе е много въздействащ. 15 минути избирах кой от трите негови произведения да сложа :)), но това, което пейстнах, пасва най-много

http://www.youtube.com/watch?v=4IdH8Rgs_LA&list=AL94UKMTqg-9AYGNJc_UpyERlaiFgX1OwW

Ок , няма да говорим за карма. Тя е по - скоро домейн на източните вярвания.
Аз имах предвид сцената от филма " Едно време на Запад " с Чарлз Бронсън и Хенри Фондa .
В този смисъл кармата е предопределеност до момента на Пробуждането от Съня . Дотогава е просто сън и не е Реалност. Ето и самата сцена от филма :

http://www.youtube.com/watch?v=25VrZWxTq2A

А филма съм го гледала за пръв път на около 7 годишна възраст, на кино, със сестра ми, която е 16 години по-голяма от мен и ме заведе. Никога не забравих точно тази сцена. Нито мелодията.

http://www.youtube.com/watch?v=_kD54-q1uFM

:)